АВТОРИТЕ, И ТЕХНИТЕ СТИХОТВОРЕНИЯ, ПОЛУЧИЛИ НАГРАДИ В ПЪРВИЯ НАЦИОНАЛЕН ПОЕТИЧЕН КОНКУРС „ДОБРОМИР ТОНЕВ”
ОЛЯ СТОЯНОВА - І награда
СЕМЕЙНА СНИМКА
Тя е на двайсет и две,
той - на двайсет и пет,
тя - в бяло,
той - в черно.
Изглеждат така,
сякаш им е неловко пред фотографа.
За снимката
май се държат за ръце,
но това не се вижда на кадъра.
Преди петдесет и шест години
са се усмихвали
само с крайчеца на устните,
но сега тези знаци
няма кой да ги разчете.
Наследниците са дали
къщата под наем,
заедно със снимката над леглото.
"Тези двамата какво ще ги правим" -
пита някой от наемателите.
Останалите вдигат рамене,
защото какво могат да кажат...
Пък и тези неща сега нямат значение:
него - от петнайсет, нея - от три години
вече ги няма.
Истината е, че снимката
просто прикрива
бяло петно на стената.
После наемателите се виждат в чудо
как да се борят със сенките -
накрая, за да не си личи петното,
просто лепят един пейзаж.
Например от Рим.
Рим поне е вечен.
Оля Стоянова е родена на 14.09.1977 г. в София. Завършила е журналистика и културология в СУ "Св. Кл. Охридски. Автор е на четири книги: три стихосбирки ("Фотографии", "Проза", "Пътна карта") и един роман ("Лични географии"). Получавала е награди за поезия, проза и журналистика. Работи като журналист във в. "Дневник" от десет години. Има три деца.
РУЖА МАТЕЕВА - ІІ награда
ИГРА НА ТАБЛА
Аз съм малка - празно лястовиче гърло
в онзи летен предиобед под асмата.
Ако може, нахрани ме, после тръгвай.
Искам круши, натежали като злато;
искам чушки, дето пукат на котлона;
стръкче магданоз - на дъх е сладък...
и домати с едри жили, като корен,
зачервени от обущата на дядо...
Ще почакам тук, пред таблата, на сянка.
Трябва дюшеш да се падне, за да бия.
Духвам в шепа поочуканите зарчета.
Само епеци и дюбеши. Не стигат!
Хвърля къщата последната си сричка
на цимента, мит от сълзите на баба.
Пейка с падащи звезди, огрели всичко.
Аз съм сита като детство на площада
със фонтан, сега изригнал в светлосиньо,
и с виенско колело навръх небето.
Ще погледам два-три мига. Ще отмина
с плетка падащи звезди, домат и... епек.
Ружа Матеева е родена на 12.01.1981 г. в София. Награждавана е в конкурсите за поезия "Александър Геров", "Нова загора", "Дора Габе" и мн. други. За първата си книга получава Голямата награда на в. "Новият пулс" за дебютна стихосбирка (2008).
АСАН ХАДЖИПЕХЛИВАНОВ - ІІІ награда
"МОМИЧЕТО С РОКЛЯ НА СЛЪНЧОГЛЕДИ" (откъс от триптиха)
В шепата на лятото -
орхидеева тишина.
Кварталният луд
със износени дънки
и износени илюзии
рисува небето:
нахапано от просяци,
с един по котешки
клекнал облак,
готов да завали,
с един гладиатор
от амфитеатъра в Ефес,
останал без риза...
А срещу мен - момиче
с напъпили метличини
в очите
си пие кафето.
Докато я гледам,
слънцето се разлива по бието
на пъстрата й рокля,
а ръцете й - две пълнолуния -
бързат да завият белотата.
В шепата на лятото съм, Господи!
...............................
А момичето с напъпили изгреви
в очите
и рокля на жълти слънчогледи
гази песъчинките на брега,
в шепи носи мечтата си
и сякаш не осъзнава,
че е най-бисерната песъчинка
във душата ми.
Асан Исметов Хаджипехливанов е роден на 15.08.1982 г. Живее в Плевен. (Това - плюс телефон и адрес - е всичко, което е написал за себе си.)
ВЕСЕЛИНА БАЛТОВА - наградата на Радио Пловдив
ВЕЛИКДЕН
тялото
което се пропуква
и зее страшно
като яйце на динозавър
последното живо отвътре
червено и бяло е
там
където е минала четката
боя не хваща
на Великден
боядисвам греховете си -
капки кръв
засъхващи
по голо мъжко тяло
Веселина Балтова е родена на 07.05.1984 г. в Пловдив. Студентка в ПУ "Паисий Хилендарски", специалност Славянска филология - полски език и литература. Член е на редакционния екип на сп. "Славянски диалози". Публикувала е стихове във в. "Пловдивски университет", "Пловдивски Труд", в. "Акцент", в сборника "SMS-поезия" и сп. "Везни". Печелила е втора и трета награда в конкурса за поезия на в. "Пловдивски университет" и годишната стипендия за литература на Фондация "Пигмалион" (2008).
ЕМИЛИЯ НАЙДЕНОВА - наградата на "СИЕНИТ ХОЛДИНГ" (почивка за двама в Банско)
* * *
"Да се отдалечим, защото всяка
прегръдка между бездни ражда мрак."
(Добромир Тонев)
Не сме съвсем на "ти" със теб. Не сме
един до друг, макар да си го мислим.
И ще опитам да мълча сега поне,
когато свършвам с нашите измислици -
да не отделяме света си, близки с теб,
щом мислим си, че вече ще се случим.
Каква илюзия?! Какви ти рамене?!
Когато в нас блести следа от слюда,
когато в нас живее студ и мрак.
И сигурно не сме съвсем човеци.
Наопаки ни гледа шепа страх,
с едно око, което все ни свети.
И цялата ни същност е една
дълбока бездна, пълна с хищни вълци.
И - кост по кост - изяждат любовта,
в която все измъчено се гушим...
Но по-добре... но по-добре е с теб
да се откъснем - два астероида.
След този взрив не се живее. Не!
Аз бях дотук. А ти... си си отишъл.
Емилия Найденова е родена на 29.05.1992 г. в София. Пише от три години. Има ІІ награда от конкуса "Любовта" (Враца), ІІІ награда - от "Море" (Бургас) и І награда в Осмия нац. конкурс "Дора Габе" (Генрал Тошево).
